Неочакваният подарък

Вчера беше рожденият ми ден. Станах на 20 години, но днес като станах не се чувствах по различно от предишните дни. Това което искам сега е здраво да стъпя на земята и да се боря с нещата, които ми предстоят. За празника получих доста неща. От родителите ми и брат ми поличих пари, с които да си купя нещо за предстоящия сезон. От една приятелка получих едно кученце касичка много е сладко, а от други две приятелки - от едната козметика, а от другата шампоан и балсам. Много се радвах на подаръците, въпреки че аз не държа на това да получавам подаръци, аз да бъда с хората, на които държа и знам че винаги ще ми помогнат в труден момент. Много хора се сетиха за мен в този ден и наистина се радвам, че не са ме забравили. А най - неочакваният подарък беше, че момчето което обичам също ме поздрави. Това наистина беше най - хубавото нещо, което получих вчера. Важен е не подаръкът, а жестът. И аз го оценявам. Може би много хора биха ме упрекнали, че се радвам на такива минимални неща, но все пак аз съм щастлива, че той ми писа може да не значи нищо, но както писах по горе важен е жестът.