Безсмисленият живот

Какво е животът без любов и радост, без близък човек и топла прегръдка, без подкрепа и уважение? Оказва се, че е едно нищо. Само един човек е необходим, за да ти даде всички тези неща, от които имаш нужда, само един човек, за да направи живота ти смислен.

Но когато го няма, си сам и със себе си? Оглеждаш се в сивото ежедневие и виждаш, че няма с кого да споделиш не само лошите, но и хубавите моменти. Затова, че си сам си виновен само ти. Сам си избрал пътя на единака. Сам си избрал да си самотен.

Поел си по този път, защото не си способен да оцениш какво е стойностно в една връзка, да видиш колко малко ти трябва да си щастлив. Винаги търсиш трудностите, за да си докажеш, че си силен, винаги поставяш препъни камъчета, за да саботираш идеалните отношения. И когато успяваш да се справиш с мизериите, които ти правиш, се чувстваш могъщ и започваш да спекулираш с чувствата на ближния.

Събуждаш се в празното легло, оглеждаш се и виждаш, че единственото, което трябва да свършиш, не ти носи щастие. Започваш да го правиш по инерция. Идва вечерта - кръвопиец на всякакви хубави спомени и емоции. Преглеждаш телефонните си номера, но няма на кого да се обадиш, няма и кой да ти се обади, защото всеки е подредил приоритетите си, а ти не си сред тях. Тялото ти започва да усеща самотата и започва да се подготвя за поредната безинтересна вечер, изпълнена с до болка познати действия. Лягаш си и се замисляш какво би било, ако сега не беше сама, какво би било, ако сега човекът, който си успяла да саботираш беше до теб и ти даваше всичко това, от което имаш нужда - щеше да си щастлива, щеше да си доволна и изпълнена. Но него го няма, а ти си все така сама. Заплакваш, но защо? Нали това искаше, нали към това се стремеше през цялото време, Доказваше си колко си способна и колко си силна. Не успя да се привържеш и да се откриеш напълно, за да могат да те обикнат такава, каквато си.

Решаваш да се промениш и да започнеш да даваш всичко това, което искаш да получиш. Но си се превърнала вече в една пустиня. Нищо не може да вирее в теб, а ти даваш на посетителите само пясъчни бури и изпепеляващо слънце. Успяла си да унищожиш всичко живо в себе си и около себе си, За да промениш нещастието си, трябва да се промениш. Да се научиш да обичаш не само себе си, но и околните. Да започнеш да харесваш дори и недостатъците си. Не може да търсиш необятното щастие, без да можеш да дариш някого с такова. Не можеш да искаш, а да не даваш. Паразитизмът не е процес, който съществува при хората. Никой не толерира пиявиците. Никой няма да толерира и теб.

Всяка вечер си правиш тази равносметка, но това не променя безсмислието на живота ти, не променя и безполезността ти за хората.

Заспиваш, обляна в сълзи и чакаш следващата вечер, в която ще си повториш до болка познатия монолог.