И този ден дойде....

Ето, че и 17.04 дойде. Този ден е свързан както с много радост, така и с много болка. Но това беше през далечната 2006 и 2007 година. А сега нещата са много по - различни. Не че не страдам от тези спомени, но имам чувството, че с всеки изминал ден започвам да забравям за него. Дано успея наистина, дано някой успее да заличи тази болка от сърцето ми и пак да мога да обичам и да се радвам на живота. Надявам се скоро да се появи човекът, който ще ми помогне да забравя тази мъка причинена от любимия човек. А сега не ми остава нищо друго освен да чакам...

Денят мина без никакви преживявания. Ден като всеки друг - като вчера, като утре, като другата седмица, месец и т.н. Нищо нито ме зарадва, нито ме разочарова. Поне не бях толкова тъжна както преди време, а напротив забавлявах се с приятели и така трябва да продължавам. Вярвам, че някога и на него ще му се върне това, което ми причини, но въпреки че много ме нарани не му желая да бъде толкова зле, колкото аз бях. Но искам да си вземе поука, че не трябва да наранява така хората.